Процесът на получаване на стока или услуга чрез преминаване на определени ресурси през различни процеси се нарича производство. Когато хората задоволяват своите основни потребности, като здраве, образование, подслон, облекло и транспорт, те се възползват от природните ресурси или продуктите, предлагани за продажба. Използването на произведени стоки и услуги за задоволяване на потребностите и желанията на потребителите се нарича потребление. Потреблението на ресурсите трябва да е толкова, колкото ни е достатъчно, за да поддържаме съществуването си. Не трябва да използваме повече от необходимото ни от наличните в природата суровини, вода и енергия или да ги използваме така, сякаш са неограничени.
От гледна точка на устойчивостта потреблението на суровини в количества, достатъчни за задоволяване на нашите нужди, се нарича равновесие на производството и потреблението.
Разхищение или прахосничество е ненужното харчене на пари или хабене на суровини, храна, дрехи, труд, енергия, технология, вода и време. Всеки продукт, от който не се нуждаем наистина, не използваме или купуваме за еднократна употреба, създава отпадъци и води до изчерпване на ресурсите и замърсяване на околната среда.
Например, купуването на дрехи, от които не се нуждаем, ненужното светене на лампите, дългото стоене под душа и оставянето на водата пусната, докато си миете зъбите и насапунисвате ръцете си, води до загуби. Освен това използването на лични превозни средства вместо на обществен транспорт води до допълнително потребление на бензин; консумацията на бензин генерира отработени газове, тоест емисии на въглероден монооксид; а емисиите на въглероден монооксид причиняват здравословни проблеми като главоболие, световъртеж, загуба на съзнание, натравяне, както и водят до замърсяване на околната среда.
Поради тази причина трябва да сме наясно с множеството отрицателни последици от действията ни и да формираме съответно нашите потребителски навици.
